Често задавани въпроси

Акрилните бои са екологично безопасни, те не съдържат разтворители и не отделят вредни вещества както по време на нанасяне и изсъхване, така и по време на експлоатация. Те имат високохигиенични свойства. Образуват паропроницаемо, “дишащо” покритие, което едновременно с това е водонепроницаемо. Тези особености позволяват лесно почистване на повърхностите в случай на замърсяване. Акрилните бои са пожаро- и взривобезопасни както по време на съхранение и работа с тях, така и по време на експлоатация на покритието. Други предимства на тези бои са лекотата и удобството при работа с тях, а не на последно място и бързото им съхнене – за 30-40мин. при стайна температура и нормална влажност. Важно свойство на акрилните бои е тяхната слаба газопроницаемост, поради което успешно защитават от корозия армирания бетон.

Акрилните дисперсии издържат интензивно ултравиолетово облъчване, без да променят цвета си. Лесни са за употреба, изсъхват бързо, дълговечни са и са устойчиви на миене. Много често към водоемулсионните бои се добавя латекс (дисперсна фаза от синтетичен каучук), който придава на лако-бояджийския филм силно водоотблъскващ ефект. Така се създават водоразредими бои, които след изсъхване са водоустойчиви и издържат над 5000-10000 оборота на миене с четка. Акрилните латексни бои имат редица качества, които ги правят предпочитани в много случаи.Върху фасадата издържат 8-12 години, в някои случаи до 30 години, а маслените и алкидните – съответно 1.5-3 и 3-5 години. Свързващото вещество при тази група бои позволява създаване на еластични покрития, подходящи за разнородни повърхности. Ако се нанесат в два слоя, акрилните бои са способни да прикрият цепнатини, широки до 1мм. Това в отделни случаи спестява предварителната обработка на повърхността.

В зависимост от вида на полимерното свързващо вещество, вододисперсионните бои се делят на лацетатни, акрилни и бутадиенстиролни (каучукови, наричани още латексни). Много често в практиката цялата група вододисперсионни бои се наричат латексни. Всяка от трите групи има своите предимства и недостатъци.

Количеството и съставът на свързващото вещество определят свойствата на вододисперсионните лако-бояджийски материали. Боите на основата на поливинилацетатни (ПВА) дисперсии имат слаба водоустойчивост и сравнително тясна област на приложение. Те се използват главно за вътрешно боядисване на тавани и стени в сухи помещения. Продуктите от тази група представляват едни от най-евтините вододисперсионни бои. Добавянето на акрилни полимери към ПВА-боите в известна степен увеличава водо- и износоустойчивостта на покритието. Такива бои обаче отстъпват по споменатите показатели на боите с чисто акрилни дисперсии, въпреки че цените в много случаи се изравняват.

Бутадиенстиролните дисперсии имат добра водоустойчивост, но под действие на светлината са склонни да пожълтяват. Това значително ограничава употребата им. Използват се само за вътрешно боядисване на помещения с неярко изкуствено осветление. Боите с този тип свързващо вещество са сравнително евтини.

Боите на основата на акрилни свързващи вещества (акрилни бои) са най-голямата група вододисперсионни бои. Те са по-скъпи, но и по-универсални – подходящи са както за вътрешна, така и за външна употреба. Не случайно представляват повече от 70% от произвежданите в Европа бои. Акрилните дисперсии лесно се подлагат на тониране до получаване на над 15 000 цвята и оттенъци

При вододисперсионните лако-бояджийски материали частиците на свързващото вещество и на пигментите са диспергирани във водна среда, образувайки устойчива суспензия или емулсия.

Това означава, че дисперсната фаза е включена (въведена) във водата, а не разтворена в нея, т.е. водата не разтваря, а разрежда включените в дисперсията компоненти. В процеса на изпарение частиците на свързващото вещество се сближават и при настъпване на контакт прилепват една към друга, образувайки лако-бояджийския филм.

• За постигане на добър резултат от боядисването е необходимо основата да бъде достатъчно узряла(при новите мазилки), здрава, суха и чиста, равна почистена от замърсявания, мазнини, прах и лющещи се слоеве. За ускоряване на зреенето(карбонизацията) на нови гипсови мазилки може да се използва дълбокопроникващ грунд.

• Преди да се пристъпи към боядисване се проверява в какво състояние е основата. Ако основните слоеве не са достатъчно здрави се преценява дали е достатъчно да се укрепят чрез грундиране или е необходимо да бъдат отстранени. Важен е броят ( дебелината) на по-рано нанесените слоеве и видът на използваните бояджийски покрития. Здравината на основата се проверява чрез намокряне на боята ( постните бои след намокряне потъмняват, пускат цвят и се изтриват, могат сравнително лесно да бъдат измити от стената). Ако са нанесени на няколко слоя обикновено не е възможно да бъдат заздравени с грундиращо покритие. За разлика от тях дисперсните интериорни бои след намокряне не потъмняват, показват добра прилепливост и могат да се пребоядисват. Боята на варова основа също не се изтрива след намокряне(но на по-дебел слой може да се напука).

• Стари неприлепнали, лющещи се покрития се отстраняват чрез изтръгване в мокро състояние или чрез измиване с гъба. Остатъците от предишната боя се размиват с помоща на четка и сапунена вода с добавка на малко количество почистващ препарат.

• При нанасяне на дисперсни бояджийски покрития ( предимно миещи се и структурни) въху каолинови повърхности е възможно особено при нанасяне с валяк да се получи отлепване на покритието(натрупване върху валяка) или напукване след изсъхване. По тази причина се препоръчвакаолиновите покрития да бъдат отстранени.

• Неприятен проблем е честата поява на плесен в интериора. На първо място е необходимо в мокро състояние плесента да бъде отстранена от повърхността на мазилката ( чрез изтъргване и измиване). Ефективното решение изисква да бъде елиминирана причината за нейната поява ( конденз, влага по стените, лоша циркулацияна въздуха, не добра топлоизолация и др.) и изцяло да бъде отстранена мазилката по която има плесен. Временно решение е използването на бояджийски материали и препарати, съдържащи ефикасни фунгицидни вещества ( SAN 2000 ).

• Неочаквано усложнение е появата на петна по мазилките и боите вследствие от избиването на ръжда, никотин, катран, остатъци от стари бои, мазни петна и замърсявания в резултат от влагата. Решение може да бъде използването на подходящо изолационно бояджийско покритие, което ограничава избирането на разтворимите във вода вещества от основата. Водоразредимите изолационни покрития могат да се използват както локално, така и при по-големи площи върху всички сухи, здрави и чисти основи – гипсови мазилки, неизмазан бетон, гипсокартонени плоскости и др. След напълното им изсъхване се нанасят един или два слоя покривна боя.

• Вдъбнатини, неравности, надраскани участъци в резултат на изтръгване и малки пукнатини се запълват лесно с кит подходящ за шлайфане. За обработка на цели повърхности по вътрешните стени и тавани е подходящо да се използва шпакловка.

• За да не се създава допълнителна работа при боядисване с миене на рамките на вратите, прозорците, електрическите ключове, подовете и др. се използва бояджийско тиксо и полиетилент ( дисперсните бои се отстраняват трудно след засъхване).

• Преди започване на работа е подходящо валякът ( също и четката) да се потопи за кратко във вода, за да омекне. Това ще улесни работата и почистването на инструментите след приключване на боядисването.

• Прахообразните бои е по-добре след добавянето на вода и енергично разбъркване (особено при използване на техника за пръскане) първо да се прецедят (през финно сито, цедка или найлонов чорапогащник).

• С използване на тониращи бои (Hetcolor) или пигменти (Kolorka) се постига хармонично преливане на цветоветв на стените с останалите елементи от интериора. За разлика от пигментите и пастите на прах, те лесно се разбъркват с бялата боя и при нанасяне не образуват петна.

• За повърхностна обработка на специфични основи, например гипсокартонени плоскости и вътрешни саниращи мазилки, избирайте предназначените за тях интериорни бои (Hetline, Hetline LF, Klasik).

• Боядисването започва винаги от тавана. Обикновенно се работи в посока от прозореца към вратата. Посоката на работа се спазва и не се променя. За първото нанасяне (грундиране) е добре да се използва бояджийска четка – баданарка (боята се нанася по лесно и попива подобре в основата). При нанасянето на втория слой и при работа с дисперсни бои е по-лесно да се работи с подходящ валяк ( по-бързо е и не остават следи като от четката).

• С четка боядисването започва винаги под тавана в посока надолу. Валякът се поставя по средата на стената и с движения нагоре-надолу се разнася равномерно боята, приключва се с движение в посока отгоре надолу.

• Желаният цвят може да бъде лесно избран от ориентиращия каталог на цветовете в магазина или от капачката на тониращата боя Hetcolor. Съотношението между тониращата боя и бялата основна (интериорна или фасадна) боя за постигане на желаният цвят е указано на капачката на Hetcolor. Ако за оцветяване на боята се използва концентрираният пигмент необходимото съотношение е посочено в упътването на опаковката. Нужното количество боя се оцветява наведнъж, за да се избегне разликата в цветовете.

• Ако имате боя в няколко по-малки опаковки и държите на точен цвят е удачно боята да се прелее в поголям съд, добре да се разбърка и едва тогава да се пристъпи към оцветяване, разреждане и др.

• Не забравяйте да разбъркате добре боята преди нанасяне.

• Много по-големи възможности за цветови нюанси и комбинации предлага оцветяването с тониращи машини в спецоализираните магазини. Този начин на оцветяване се осигурява „повтаряемост” на по-рано тонирани цветови нюанси. Препоръчваме да се обърнете към местата, където се тонира чрез системата Multicolor 2001 и където специално обучен персонал ще ви предложи интериорни и фадани бои според няколко каталога, ще ви даде практични съвети и незабавно ще оцвети избраната от вас боя.

• Повечето от цветовете се променят след изсъхване и по тази причина могат да се сравнят само цветови нюанси на изсъхнали бояджийски покрития (а не цвят в опаковката).

Качества на основата: подходящи основи са вароциментови, циментови и полимерциментови смеси, мазилки и материали на контактните топлоизолационни системи. Новите мазилки трябва да бъдат достатъчно узрели, сухи, без пукнатини, с равна повърхност. Всички останали основи трябва да бъдат освен изброеното здрави, почистени от люпещи се слоеве бои или мазилки или прахообразни частици. В основните слоеве не трябва да се стига до промени в обема.

Недопустимо е мазилката да се нанася при температури под +5ºС и над 30ºС, върху площи изложени на пряко слънчево греене, при силен вятър, дъжд, върху влажна или нагоряла основа. При бързо засъхване на мазилката могат да възникнат разлики в структурата, да личи свързването и др. При условия, които удължават съхненето (ниски температури, дъжд, мъгла, висока влажност на въздуха) трябва да се има предвид по-бавното и неравномерно съхнене и като последица появата на цветни петна или увреждане на мазилката от дъжд и след повече от 8 часа.

• Синият, зеленосин или зелен цвят оптически разширяват помещението. Оранжевият и червен цвят стесняват простора. Боядисаната в тъмен цвят задна стена оптически скъсява помещението, боядисаните в тъмен цвят странични стени оптически стесняват помещението.
• Жълтият, оранжевият и червеният цвят въздействат по-топло, зеленият – уравновесяващо. Оранжевият цвят е считан за изключително топъл цвят. Синият, синьолилавият и тюркоазеният са изключително студени цветове.

• Старателно изберете цветовия нюанс на фасадата. Цветът върху голяма площ с различна зърненост на повърхността, неравномерно осветен изглежда различно от цвета на малката площ на каталога. Възможно е да се оцвети мостра от избраната боя (1 кг), което позволява боядисването на контролна площ върху фасадата или интериора. Ако не сте сигурни в избора на даден цвят ви препоръчваме да се възползвате от тази възможност.
• За изчисляване на необходимото количество фасадна боя е необходимо освен точно изчисляване на боядисваните площи (м²) да се вземат на предвид грубостта на основата, попивността на повърхността, техниката на нанасяне и сръчността на работещият. Действителният разход при боядисване върху релефни основи, например мазилка с варовик и слюда, може да се окаже и няколко пъти по-висок от теоретичния разход. След нанасяне на първия слой проверете дали останалото количество боя ще стигне и за второ нанасяне.
• За боядисване на фасади в прашна среда се предпочитат силиконови бои, които имат по-ниска степен на зацапване от акрилатните фасадни бои.
• За боядисване на леко влажни стени се избира фасадна боя с най-ниско дифузно съпротивление. Същото изискване важи за саниращите мазилки, за които е необходимо да се използват такива фасадни бои, които гарантират най-ниско дифузно съпротивление на боядисаният слой, за да бъде запазена функционалността на цялата санираща система.
• Времевият интервал мейду отделните нанасяния зависи от температурата на основата и околната среда, относителната влажност на въздуха и други условия и е мейду 4 и 24 часа, може и повече.да не се бърза и да се изчака нанесения слой грунд или боя да изсухне напълно.
• От фасадната боя не може да се очаква, че ще отстрани лошото качество на основата- неравност или мазилка, различна зърненост, пукнатини или фуги.
• При нанасяне на фасадна боя върху стари покрития трябва да се вземат предвид правилата за пребоядисване на различни видове фасадни бои (вж. таблицата). Ако не сте сигурни, изберете една и съща бояджийска система.
• Съхранението на водоразредимите фасадни бои по правило е 24 месеца от датата на производство. Касае се за период от време през който производителят при правилно съхранение гарантира за качеството на бояджийския материал в оригинални опаковки. От практиката е известно, че тези бояджийски материали са използваеми и след този срок. Възможно е обаче да настъпят и някои промени, напр. утаяване, образуване на коричка, сгъстяване на боята. За съхранение е необходимо неразредената боя да бъде в добре затворени опаковки. Най-ниската възможна темпераятура при съхранение е +5ºС (не трябва да замръзва). Никога не складирайте боите до радиатори или на огрети от слънцето места.

• При боядисване на метал има различни изисквания за повърхностно обработване на предмети в интериора и екстериора. При боядисване на металв интериора обикновено се цели (изключвайки специални изисквания) да се постигне отлична повърхности и вид, за предмети на открито целта е ефективна и дълготрайна антикорозионна защита. Поради това за боядисване предмети за експлоатация на открито се избира бояджийска системас повече слоеве и с по-голяма дебелина. За дълготрайността на покритието е подходящо нанасянето на повече на брой по-тънки слоеве (освен ако боята не е предназначена за нанасяне на дебели слоеве).
• За отличната защита на металите е решаваща подготовката на повърхността – отстраняването на ръждата. За малки площи се използва твърда стоменена шпатула, стоманена четка и шкурка. За по-големи площи е по-лесно ръждата да бъде отстранена с шлайфмашина, бормашина с телена четка или с препарат аза сваляне на ръжда. Най-ефективния начин е почистване с пясъкоструйка.
• Повърхността на предметите, които ще се боядисват (особено преди нанасяне на водоразредими бои) винаги трябва да бъде добре почистено от мазнини – топла вода с добавка на почистващ препарат, или със специални средства за обезмасляване – след което да се измие с чиста вода.
• Предишните неприлепнали, напукани и ръждиви покрития трябва да бъдат отстранени (по механичен път или с препарат за сваляне на стари бои), да се шлайфат и обезмаслят. Повърхността на старите, но здрави основи е достатъчно леко да се шлайфа и обезмасли.
• За първото покритие се използва антикорозионен грунд (Akryl primer) за два слоя. За покривен слой може да се използва Akryl lesk, Akryl satin или Akryl mat на два слоя. Не е подходящо да се удължава времевия интервал между грундирането и повърхностното боядисване.
• Радиаторите се боядисват винаги охладени. За боядисването на поцинковани маетериали, алуминий и леки метали се използват бои, препоръчвани за тази цел от производителя. Нови неоксидирали поцинковани ламарини е добре да се оставят извесно време без боядисване.
• При специфични изисквания за боядисване на метални предмети се консултирайте с производителя относно начина на боядисване и използваните материали.

• Изисквания при боядисване на дърво във външна среда и в интериора са различни. Влиянието на големите температурни разлики, дъжд, сняг, слънчево греене, променящата се влажност на въздуха и др. оказват влияние върху трайността на боите в екстериора и изискват по-често боновяване на покритието.
• Преди боядисване дървото трябва да бъде добре узряло, здраво и напълно изсъхнало(макс. 12% влажност). Ако това не е така дървото реагира чрез промяна на размера и боята е механично натоварена (напуква се, лющи се).
• Обичаен начин на действие: в интериора – импрегниране (с разредена боя), грундиране (един или два слоя) и финишно боядисване (един слой). В екстрериора – защита от вредители и загниване, импрегниране (с разредена боя), грундиране (един или два слоя) и финишно боядисване (един слой).
• При експлоатация на открито е важно да се осигурни химическа защита на дървото от гниене, гъбички и дървояди чрез импрегнация на повърхността (Akryl impregnator). Небоядисаните предмети (чисто дърво) след това се импрегнират с разредена акрилатна боя (например Akryl mat), която трябва максимално да попие в основата.
• След пъното изсъхване на всеки слой боя или импрегнатор (най-добре на следвщия ден) да се прешкури с фина шкурка. По този начин се отстраняват дребни дефекти по порърхността (дървесни влакни, неравности и други) и се повишава прилепливостта на следващите слоеве.
• За изравняване на по-големи неравности и дефекти по повърхността на дърво в интериора е подходящо пред нанасянето на покривната боя да се използва акрилатен кит, който след втвърдяване да се шлайфа.
• Върху дисперсни грундове могат да се нанасят следващи слоеве както от дисперсни (акрилатни), така и от синтетични бои.
• Когато се боядисват повърхности с малки размери или предмети, леки за манипулация (например прозорци, врати, части от мебели) боядисването се извършва в хоризонтално положение.
• Старо неповредено и с добра атхезия покритие е достатъчно да се измие, да се шлайфа повърхността и да се грундира, да се нанесе покривната матова (Akryl mat) или гланцова боя (Akryl satin, Akryl lesk). Този начин на работа гарантира идеална повърхност и вид при боядисване на дърво в интериора.
• Водоразредимите бои и лакове имат добре приветливост към всички видове бои, с изключение на безир, блажни бои и маслени китове. Основите напоени с безир са мазни и непозволяват прилепването на водоразредимите бои. Изпусканият от основата безир трябва да бъде изчистен от повърхността с подходящ разредител (например разредител за нитроцелулозни бои и лакове С6000). По същият начин се обработват местата, където има смола.
• Ако визуално личи, че покритието не е качествено предишния слой може да се отстрани с използването на пистолет с горещ въздух или с препарат за славяне на стари бои (този метод не винаги е подходящ, понякога остатъци от вещесвата остават в дървото) и в този случай е необходимо след отстраняване на старите слоеве боя да се извърши обезмасляване и шлайфане.
• Не се боядисва върху почерняло, увредено или загнило дърво. Тези слоеве трябва да бъдат отстранени по механичен начин
• При боядисване на дървени елементи на открито особено внимание трябва да се обърне на хоризонталните площи, по които се задтржа вода (например долната рамка на прозорците). Ако е възможно всички повърхности е необходимо да имат минимален наклон 15%, за да се отича водата. Подходящо е ръбовете на боядисваните предмети да бъдат заоблени (по-малката дебелина на слоя върху остри ръбоев може да се яви като критични място).
• За нанасянето на финишните слоеве от водоразредими бои и лакове, особено интериори, където се изисква идеален вид се използват валячета за лакиране (велурени, флок). Върху големи площи боите се нанасят чрез пръскане.
• Боядисаните прозорци и рамки е удачно на местата на допир (например при двоините прозорци) да се намажат с мазен крем, силиконово масло или сапун – прозорците няма да се слепват и ще се отварят по-добре.

За лесна работа и добър резултат е от значение правилния избор на вида, формата и големината на четката – според размера на боядисаната площ, формата на предмета, вида и качествата на бояджийския материал.

Вид на боята:

Водоразредими:

• Изкуствен косъм (специални четки)
• Синтетични, полиуретанови, нитро: естествен косъм (май-често свински).

Характеристики на боята:

• Гъстите бои, лепила: по-къс косъм.
• Редки бои, лакове: по-дълъг косъм.
• За нанасяне на бързо съхнещи (водоразредими) и с добра разливност най-подходящи за полските четки. За боядисване трудно достъпни места се използват извити четки.

Използването на валяк е ефективно при боядисването на по-големи, непрекалено релефни площи и повърхности (например боядисване в интериора, на фасади, на покриви), и при изискване за идеален вид (например лакиране и боядисване на дърво в интериора).

Фасада, боядисване на цялото жилище:

широк валяк. По-голямата дължина на влакната икономисва време, по-голямата устойчивост на повърхността гарантира равномерно нанасяне на боята през цялото време на работа.

Боядисване на една стена, стая, ремонти:

според размера на площа, с малка тъкан или монолитен.

Рамки, зад радиатори, тесни места:

ширина според размера на площа, възможно най-малък диаметър на ядрото, монолитен. При боядисване зад радиатори се използва валяк с дълга дръжка.

Врати, прозорци, кухненски шкафове:

монтопренов валяк, флок. Ширина според размера на площа.

За силно релефни повърхности се използва подходяща четка.

Изборът на валяк зависи и от грапавината на основата:

• Груба, грапава основа: дълги влакна, дебела обвивка
• Фина, гладка основа – средно дълги влакна, по-твърда обвивка
• За нанасяне на бои съдържащи органични разтворители могат да се използват само някои видове валяци.